платонѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
платонѝчна, платонѝчно, мн. платонѝчни, прил.
1. Който се отнася до платонизма.
2. Който е основан на духовни влечения и е лишен от плътски елемент. Платонична любов.
3. Отвлечен, идеален, неосъществим.
1. Който се отнася до платонизма.
2. Който е основан на духовни влечения и е лишен от плътски елемент. Платонична любов.
3. Отвлечен, идеален, неосъществим.
Грешни изписвания (7)
- платоничин
- платуничен
- платуничин
- плътоничен
- плътоничин
- плътуничен
- плътуничин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | пла-то-ни-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | пла-то-нич-ния | ||
| пълен член | пла-то-нич-ни-ят | ||
| ж. р. | пла-то-нич-на | ||
| членувано | пла-то-нич-на-та | ||
| ср. р. | пла-то-нич-но | ||
| членувано | пла-то-нич-но-то | ||
| мн. ч. | пла-то-нич-ни | ||
| членувано | пла-то-нич-ни-те | ||