плато

Речник на българския език

плато̀ — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. плата̀, ср.
1. Спец. В географията — издигната над околната повърхност равнина с ясно очертани стръмни склонове.
2. Голяма равна, плоска чиния за студени закуски и предястия, както и самите закуски в такава чиния. Едно плато сандвичи с хайвер.

Грешни изписвания (1)

  • плъто

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пла-то
членувано пла-то-то
мн.ч. пла-та
членувано пла-та-та

Връзки