пластик

Речник на българския език

пластик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плас-тик
непълен член плас-ти-ка
пълен член плас-ти-кът
мн.ч. плас-ти-ци
членувано плас-ти-ци-те
бройна форма плас-ти-ци
звателна форма плас-ти-ко