плантация

Речник на българския език

планта̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. планта̀ции, ж.
1. Голямо частно замеделско стопанство в колониалните страни.
2. Обширна площ, засадена с някаква култура. Памукови плантации.

Грешни изписвания (11)

  • плантацеа
  • плантацеъ
  • плантацея
  • плантациа
  • плантациъ
  • плънтацеа
  • плънтацеъ
  • плънтацея
  • плънтациа
  • плънтациъ
  • плънтация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. план-та-ция
членувано план-та-ци-я-та
мн.ч. план-та-ции
членувано план-та-ци-и-те
звателна форма