плантатор

Речник на българския език

планта̀тор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. планта̀тори, м. Собственик на плантация.
прил. планта̀торски, планта̀торска, планта̀торско, мн. планта̀торски.

Грешни изписвания (3)

  • плантатур
  • плънтатор
  • плънтатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. план-та-тор
непълен член план-та-то-ра
пълен член план-та-то-рът
мн.ч. план-та-то-ри
членувано план-та-то-ри-те
бройна форма план-та-то-ри
звателна форма план-та-то-ре