планта̀тор — съществително име, мъжки род (тип 7a)
Значение
мн. планта̀тори, м. Собственик на плантация.
прил. планта̀торски, планта̀торска, планта̀торско, мн. планта̀торски.
прил. планта̀торски, планта̀торска, планта̀торско, мн. планта̀торски.
Грешни изписвания (3)
- плантатур
- плънтатор
- плънтатур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | план-та-тор | |
---|---|---|
непълен член | план-та-то-ра | |
пълен член | план-та-то-рът | |
мн.ч. | план-та-то-ри | |
членувано | план-та-то-ри-те | |
бройна форма | план-та-то-ри | |
звателна форма | план-та-то-ре |