планов

Речник на българския език

пла̀нов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

пла̀нова, пла̀ново, мн. пла̀нови, прил.
1. Който се извършва по предварителен план. Планова операция.
2. Който е свързан с разработване на план. Планова комисия.
същ. пла̀новост, плановостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • планув
  • планоф
  • плануф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пла-нов
непълен член пла-но-вия
пълен член пла-но-ви-ят
ж. р. пла-но-ва
членувано пла-но-ва-та
ср. р. пла-но-во
членувано пла-но-во-то
мн. ч. пла-но-ви
членувано пла-но-ви-те