планински

Речник на българския език

планѝнски прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

планѝнска, планѝнско, мн. планѝнски, прил.
1. Който се отнася до планина. Планински връх. Планинско население. Планински курорт.
2. В който има планини. Планинска страна.
Планински восък. — Озокерит.

Грешни изписвания (3)

  • планинске
  • плънинске
  • плънински

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пла-нин-с-ки
непълен член пла-нин-с-кия
пълен член пла-нин-с-ки-ят
ж. р. пла-нин-с-ка
членувано пла-нин-с-ка-та
ср. р. пла-нин-с-ко
членувано пла-нин-с-ко-то
мн. ч. пла-нин-с-ки
членувано пла-нин-с-ки-те