планинец

Речник на българския език

1. планѝнец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. планѝнци, м. Човек, който живее в планината.

Грешни изписвания (3)

  • планиниц
  • плънинец
  • плъниниц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пла-ни-нец
непълен член пла-ни-не-ца
пълен член пла-ни-не-цът
мн.ч. пла-нин-ци
членувано пла-нин-ци-те
бройна форма пла-нин-ци
звателна форма пла-ни-не-цо

2. Планѝнец географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Планиниц
  • Плънинец
  • Плъниниц