плакия

Речник на българския език

плакѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. плакѝи, ж. Вид ястие, печено на фурна с много мазнина и лук. Риба плакия.

Грешни изписвания (3)

  • плакиъ
  • плъкиъ
  • плъкия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пла-кия
членувано пла-ки-я-та
мн.ч. пла-кии
членувано пла-ки-и-те
звателна форма