пищов

Речник на българския език

пищо̀в — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пищо̀ви, (два) пищо̀ва, м.
1. Разг. Пистолет.
2. Жарг. Предварително подготвен лист за преписване (по време на изпит).
• На гол корем/тумбак чифте пищови. — Употребява се, когато някой, изпаднал в нужда, иска не най-необходимото му, а нещо странично, допълнително, без което може.

Грешни изписвания (5)

  • пештов
  • пещов
  • пиштов
  • пещоф
  • пищоф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-щов
непълен член пи-що-ва
пълен член пи-що-вът
мн.ч. пи-що-ви
членувано пи-що-ви-те
бройна форма пи-що-ва
звателна форма —

Връзки