пишка

Речник на българския език

1. пѝшка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • пишкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пиш-ка
членувано пиш-ка-та
мн.ч. пиш-ки
членувано пиш-ки-те
звателна форма —

2. пишка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пишка е производна форма на пишкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. пишка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пишка е производна форма на пишкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. пишка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пишка е производна форма на пишкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

Връзки