пица

Речник на българския език

пѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пѝци, ж. Пита, гарнирана с месо, сирене, гъби, доматено пюре и подправки.

Грешни изписвания (1)

  • пицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-ца
членувано пи-ца-та
мн.ч. пи-ци
членувано пи-ци-те
звателна форма