пихтия

Речник на българския език

пихтѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. пихтѝи, ж. Полутечна маса, желе.
Ставам на пихтия. — Смазвам се до безформеност.
Направя на пихтия. 1. — Бия жестоко.
2. Смазвам напълно.

Грешни изписвания (3)

  • пехтиъ
  • пехтия
  • пихтиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пих-тия
членувано пих-ти-я-та
мн.ч. пих-тии
членувано пих-ти-и-те
звателна форма