питон

Речник на българския език

пито̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пито̀ни, (два) пито̀на, м. Голяма тропическа неотровна змия.

Грешни изписвания (1)

  • петон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-тон
непълен член пи-то-на
пълен член пи-то-нът
мн.ч. пи-то-ни
членувано пи-то-ни-те
бройна форма пи-то-на
звателна форма —

Връзки