питекантроп

Речник на българския език

1. питекантро̀п съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. питекантро̀пи, м. Най-старият изкопаем първобитен човек, свързващо звено между маймуните и човека.

Грешни изписвания (7)

  • петекантроп
  • петекънтроп
  • петикантроп
  • петикънтроп
  • питекънтроп
  • питикантроп
  • питикънтроп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-те-кан-т-роп
непълен член пи-те-кан-т-ро-па
пълен член пи-те-кан-т-ро-път
мн.ч. пи-те-кан-т-ро-пи
членувано пи-те-кан-т-ро-пи-те
бройна форма пи-те-кан-т-ро-па
звателна форма

2. питекантро̀п съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. питекантро̀пи, м. Най-старият изкопаем първобитен човек, свързващо звено между маймуните и човека.

Грешни изписвания (7)

  • петекантроп
  • петекънтроп
  • петикантроп
  • петикънтроп
  • питекънтроп
  • питикантроп
  • питикънтроп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-те-кан-т-роп
непълен член пи-те-кан-т-ро-па
пълен член пи-те-кан-т-ро-път
мн.ч. пи-те-кан-т-ро-пи
членувано пи-те-кан-т-ро-пи-те
бройна форма пи-те-кан-т-ро-пи
звателна форма пи-те-кан-т-ро-пе