пискало

Речник на българския език

1. писка̀ло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. пискала̀, ср.
1. Свирка, която издава остър, писклив звук. Купих си балон с пискало.
2. Прен. Ревливо, пискливо дете.

Грешни изписвания (3)

  • пескало
  • пескалу
  • пискалу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пис-ка-ло
членувано пис-ка-ло-то
мн.ч. пис-ка-ла
членувано пис-ка-ла-та

2. пискало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пискало е производна форма на пискам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пискало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пискало е производна форма на пискам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. пискало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пискало е производна форма на пискам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

5. пискало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пискало е производна форма на пискам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).