пипер

Речник на българския език

пипѐр — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Зеленчуково растение с кух месест плод. Полях лехата с пипера.
2. Подправка за ястие с червеникав цвят, получена при смилането на изсушени червени пиперки.
• Чер/черен пипер. — Подправка — изсушен плод на тропическо растение.
• Чукам пипер на главата. — Укорявам непрекъснато, натяквам.

Грешни изписвания (1)

  • пепер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-пер
непълен член пи-пе-ра
пълен член пи-пе-рът
мн.ч. пи-пе-ри
членувано пи-пе-ри-те
бройна форма пи-пе-ра
звателна форма —

Връзки