пинчер

Речник на българския език

пѝнчер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пѝнчери, (два) пѝнчера, м. Порода английско куче с къса козина и дълги уши.

Грешни изписвания (1)

  • пинчир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пин-чер
непълен член пин-че-ра
пълен член пин-че-рът
мн.ч. пин-че-ри
членувано пин-че-ри-те
бройна форма пин-че-ра
звателна форма