пила

Речник на българския език

1. пила̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пилѝ, ж. Назъбена метална пластина, прикрепена към дръжка, за изстъргване или изглаждане на метални, дървени и други предмети. Пила за нокти.
същ. умал. пилѝчка, мн. пилѝчки, ж.
Риба пила. — Хищна риба с удължена и назъбена челюст.

Грешни изписвания (3)

  • пела
  • пелъ
  • пилъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-ла
членувано пи-ла-та
мн.ч. пи-ли
членувано пи-ли-те
звателна форма

2. пила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пила е производна форма на пия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. пила — мин. деят. св. прич. ж. р.

пила е производна форма на пия (мин. деят. св. прич. ж. р.).