пик — съществително име, мъжки род (тип 1)
Значение
пѝкът, пѝка, само ед., м. Заострен планински връх със стръмни склонове.
• Час пик. — Върхов час; период на интензивно движение, на най-голямо натоварване.
• Час пик. — Върхов час; период на интензивно движение, на най-голямо натоварване.