печене

Речник на българския език

пѐчене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • печени
  • печине
  • печини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-че-не
членувано пе-че-не-то
мн.ч. пе-че-ния
членувано пе-че-ни-я-та