печелещ

Речник на българския език

1. печелещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • печелешт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пе-че-лещ
непълен член пе-че-ле-щия
пълен член пе-че-ле-щи-ят
ж. р. пе-че-ле-ща
членувано пе-че-ле-ща-та
ср. р. пе-че-ле-що
членувано пе-че-ле-що-то
мн. ч. пе-че-ле-щи
членувано пе-че-ле-щи-те

2. печелещ — сег. деят. прич. м. р.

печелещ е производна форма на печеля (сег. деят. прич. м. р.).