печалбар

Речник на българския език

печалба̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

печалба̀рят, печалба̀ря, мн. печалба̀ри, м.
1. Остар. Гурбетчия.
2. Човек, който има голяма печалба или се стреми към печалба.

Грешни изписвания (3)

  • печълбар
  • пичалбар
  • пичълбар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-чал-бар
непълен член пе-чал-ба-ря
пълен член пе-чал-ба-рят
мн.ч. пе-чал-ба-ри
членувано пе-чал-ба-ри-те
бройна форма пе-чал-ба-ри
звателна форма пе-чал-ба-рю