пехо̀тен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
пехо̀тна, пехо̀тно, мн. пехо̀тни, прил.
1. Който се отнася до пехота. Пехотен полк.
2. В който участва пехота. Пехотно сражение.
3. Който обслужва пехотата. Пехотно оръдие.
1. Който се отнася до пехота. Пехотен полк.
2. В който участва пехота. Пехотно сражение.
3. Който обслужва пехотата. Пехотно оръдие.
Грешни изписвания (3)
- пехотин
- пихотен
- пихотин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | пе-хо-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | пе-хот-ния | ||
| пълен член | пе-хот-ни-ят | ||
| ж. р. | пе-хот-на | ||
| членувано | пе-хот-на-та | ||
| ср. р. | пе-хот-но | ||
| членувано | пе-хот-но-то | ||
| мн. ч. | пе-хот-ни | ||
| членувано | пе-хот-ни-те | ||