петезичие

Речник на българския език

петезичие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-те-зи-чие
членувано пе-те-зи-чи-е-то
мн.ч. пе-те-зи-чия
членувано пе-те-зи-чи-я-та