петабит

Речник на българския език

пѐтабѝт съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • петъбит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-та-бит
непълен член пе-та-би-та
пълен член пе-та-би-тът
мн.ч. пе-та-би-то-ве
членувано пе-та-би-то-ве-те
бройна форма пе-та-би-та
звателна форма