пета

Речник на българския език

1. пета̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. петѝ, ж.
1. Задна част на ходилото на крак.
2. Задна част от стъпалото на чорап, обувка.
Ахилесова пета. — Слабо, уязвимо място.
Вървя по петите (на някого). 1. — Преследвам, гоня.
2. Следя отблизо действията му, наблюдавам.
От глава до пети. 1. — Изцяло. Облечена е от глава до пети в коприна.
2. От горе до долу проницателно, изпитателно (оглеждам). Измери го от глава до пети.
3. От горе до долу съм много добре въоръжен. От глава до пети беше въоръжен.
Плюя си на петите. — Бързо се махам от някъде.
До петите. — За много дълга дреха. Всичките ѝ поли са до петите.

Грешни изписвания (3)

  • петъ
  • пита
  • питъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-та
членувано пе-та-та
мн.ч. пе-ти
членувано пе-ти-те
звателна форма

2. пета — ж. р., ед. ч.

пета е производна форма на пети (ж. р., ед. ч.).