песнопоец

Речник на българския език

песнопо̀ец съществително име, мъжки род (тип 13) редактиране

Значение

мн. песнопо̀йци, м.
1. Човек, който знае много песни и ги изпълнява.
2. Човек, който пее хубаво.

Грешни изписвания (7)

  • песнопоиц
  • песнупоец
  • песнупоиц
  • писнопоец
  • писнопоиц
  • писнупоец
  • писнупоиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пес-но-по-ец
непълен член пес-но-по-е-ца
пълен член пес-но-по-е-цът
мн.ч. пес-но-пой-ци
членувано пес-но-пой-ци-те
бройна форма пес-но-пой-ци
звателна форма пес-но-по-е-цо