перфекционизъм
—
съществително име, мъжки род
(тип 11)
Значение
книж. Стремеж към съвършенство.псих. Натраплив стремеж към съвършенство; непрекъсната натраплива нужда, която подтиква човека с чувство за малоценност да се стреми към привидно съвършенство и да го държи в по-слабо или по-силно състояние на тревожност.
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пер-фек-ци-о-ни-зъм | |
|---|---|---|
| непълен член | пер-фек-ци-о-низ-ма | |
| пълен член | пер-фек-ци-о-низ-мът | |
| мн.ч. | пер-фек-ци-о-низ-ми | |
| членувано | пер-фек-ци-о-низ-ми-те | |
| бройна форма | пер-фек-ци-о-ни-зъ-ма | |
| звателна форма | — | |