перманентен

Речник на българския език

перманѐнтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

перманѐнтна, перманѐнтно, мн. перманѐнтни, прил. Постоянен, непрекъснат. Перманентна сесия.
същ. перманѐнтност, перманентността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • перманентин
  • пермънентен
  • пермънентин
  • пирманентен
  • пирманентин
  • пирмънентен
  • пирмънентин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пер-ма-нен-тен
непълен член пер-ма-нен-т-ния
пълен член пер-ма-нен-т-ни-ят
ж. р. пер-ма-нен-т-на
членувано пер-ма-нен-т-на-та
ср. р. пер-ма-нен-т-но
членувано пер-ма-нен-т-но-то
мн. ч. пер-ма-нен-т-ни
членувано пер-ма-нен-т-ни-те