перка

Речник на българския език

1. пѐрка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пѐрки, ж.
1. Външен израстък на риба и други плаващи животни, който се използва при плаване.
2. Въртящо се приспособление на превозно средство (самолет, кораб), чрез което то се придвижва.
3. Движеща се или въртяща се част в устройство. Перка на вентилатор.
Вадя/вдигам/надувам перки.Жарг. Добивам високо самочувствие, важнича.

Грешни изписвания (1)

  • перкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пер-ка
членувано пер-ка-та
мн.ч. пер-ки
членувано пер-ки-те
звателна форма

2. перка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

перка е производна форма на перкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. перка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

перка е производна форма на перкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. перка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

перка е производна форма на перкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).