перило

Речник на българския език

1. перѝло — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. перила̀, ср. Невисока ограда на балкон, стълба и др.; парапет.

Грешни изписвания (3)

  • перилу
  • пирило
  • пирилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-ри-ло
членувано пе-ри-ло-то
мн.ч. пе-ри-ла
членувано пе-ри-ла-та

2. перило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

перило е производна форма на перя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. перило — мин. деят. св. прич. ср. р.

перило е производна форма на перя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

Връзки