пени

Речник на българския език

1. пѐни съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • пене

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-ни
членувано пе-ни-то
мн.ч. пе-ни-та
членувано пе-ни-та-та

2. пени — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пени е производна форма на пеня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. пени — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пени е производна форма на пеня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. пени — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пени е производна форма на пеня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. пени — повелително наклонение, ед. ч.

пени е производна форма на пеня (повелително наклонение, ед. ч.).

6. пени — мин. страд. прич. мн. ч.

пени е производна форма на пея (мин. страд. прич. мн. ч.).