пеликан

Речник на българския език

пелика̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пелика̀ни, (два) пелика̀на, м. Голяма водоплаваща птица с дълъг клюн и разположена под него кожена торба, в която се събира рибата за храна.
прил. пелика̀нов, пелика̀нова, пелика̀ново, мн. пелика̀нови.

Грешни изписвания (3)

  • пелекан
  • пилекан
  • пиликан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-ли-кан
непълен член пе-ли-ка-на
пълен член пе-ли-ка-нът
мн.ч. пе-ли-ка-ни
членувано пе-ли-ка-ни-те
бройна форма пе-ли-ка-на
звателна форма