пекар

Речник на българския език

пека̀р — съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

пека̀рят, пека̀ря, мн. пека̀ри, м. Човек, който пече хляба.
прил. пека̀рски, пека̀рска, пека̀рско, мн. пека̀рски.

Грешни изписвания (1)

  • пикар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-кар
непълен член пе-ка-ря
пълен член пе-ка-рят
мн.ч. пе-ка-ри
членувано пе-ка-ри-те
бройна форма пе-ка-ри
звателна форма пе-ка-рю

Връзки