пейпър

Речник на българския език

пейпър съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пей-пър
непълен член пей-пъ-ра
пълен член пей-пъ-рът
мн.ч. пей-пъ-ри
членувано пей-пъ-ри-те
бройна форма пей-пъ-ра
звателна форма