пейка

Речник на българския език

пѐйка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пѐйки, ж. Приспособление за сядане на няколко човека, обикновено дървен плот върху подпори; скамейка. Градинска пейка.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • пейкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пей-ка
членувано пей-ка-та
мн.ч. пей-ки
членувано пей-ки-те
звателна форма —

Връзки