педя

Речник на българския език

пѐдя — съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. пѐди, ж. Нестандартна мярка за дължина, равна на разстоянието между върховете на палеца и малкия пръст при максимално разтворена длан.
• Две педи човек. — Много нисък, малък човек.
• Ни педя земя. — Нито най-малка част от земята.

Грешни изписвания (1)

  • педъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-дя
членувано пе-дя-та
мн.ч. пе-ди
членувано пе-ди-те
звателна форма —

Връзки