певец

Речник на българския език

1. певѐц — съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. певцѝ, м.
1. Артист, който се занимава с пеене. Оперен певец.
2. Човек, който пее добре. Той е гласовит певец.
3. Прен. Творец, който възпява нещо. Певец на българската природа.
4. Прен. Пойна птица. Горските певци замлъкнаха.

Грешни изписвания (1)

  • пивец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-вец
непълен член пе-ве-ца
пълен член пе-ве-цът
мн.ч. пев-ци
членувано пев-ци-те
бройна форма пев-ци
звателна форма пе-ве-цо

2. Певѐц — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Пивец

Връзки