пача

Речник на българския език

1. пача̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Бульон от варени животински крака, глава и др., който след охлаждане се превръща в пихтиеста маса, наподобяваща желе.

Грешни изписвания (3)

  • пачъ
  • пъча
  • пъчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ча
членувано па-ча-та
мн.ч. па-чи
членувано па-чи-те
звателна форма

2. пача — ж. р.

пача е производна форма на пачи (ж. р.).

3. пача — ж. р.

пача е производна форма на пачи (ж. р.).