паун

Речник на българския език

пау̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пау̀ни, (два) пау̀на м.
1. Птица с красиви пера и голяма опашка.
2. Прен. Горд, наперен, високомерен човек.
прил. пау̀нов, пау̀нова, пау̀ново, мн. пау̀нови. Пауново перо.
Пауново око. — Едра пъстра пеперуда с подобни на очи шарки.

Грешни изписвания (1)

  • пъун

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ун
непълен член па-у-на
пълен член па-у-нът
мн.ч. па-у-ни
членувано па-у-ни-те
бройна форма па-у-на
звателна форма