патлаче

Речник на българския език

патлаче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пат-ла-че
членувано пат-ла-че-то
мн.ч. пат-ла-че-та
членувано пат-ла-че-та-та