патка

Речник на българския език

па̀тка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. па̀тки, ж.
1. Патица.
2. Диал. Гъска.
3. Прен. Глупав човек.
Паса патките. — Ходя без работа, шляя се.

Грешни изписвания (1)

  • паткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пат-ка
членувано пат-ка-та
мн.ч. пат-ки
членувано пат-ки-те
звателна форма