паспорт

Речник на българския език

паспо̀рт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. паспо̀рти, (два) паспо̀рта, м.
1. Официален документ, удостоверяващ самоличността и гражданството. Задграничен паспорт. Личен паспорт.
2. Документ, който удостоверява някакви факти. Имунизационен паспорт.
3. Регистрационно свидетелство на превозно средство.
4. Технически документ с данни за машина, уред, апаратура и др.
прил. паспо̀ртен, паспо̀ртна, паспо̀ртно, мн. паспо̀ртни (към 1 знач.). Паспортна проверка.

Грешни изписвания (1)

  • пъспорт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пас-порт
непълен член пас-пор-та
пълен член пас-пор-тът
мн.ч. пас-пор-ти
членувано пас-пор-ти-те
бройна форма пас-пор-та
звателна форма