пароупорен

Речник на българския език

пароупорен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. па-ро-у-по-рен
непълен член па-ро-у-пор-ния
пълен член па-ро-у-пор-ни-ят
ж. р. па-ро-у-пор-на
членувано па-ро-у-пор-на-та
ср. р. па-ро-у-пор-но
членувано па-ро-у-пор-но-то
мн. ч. па-ро-у-пор-ни
членувано па-ро-у-пор-ни-те