парка

Речник на българския език

1. па̀рка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. па̀рки, ж. Пристегната в долния си край връхна дреха с качулка, която наподобява яке.

Грешни изписвания (1)

  • паркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пар-ка
членувано пар-ка-та
мн.ч. пар-ки
членувано пар-ки-те
звателна форма —

2. парка — ед. ч. непълен член

парка е производна форма на парк (ед. ч. непълен член).

3. парка — бройна форма

парка е производна форма на парк (бройна форма).

Връзки