парашут

Речник на българския език

парашу̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. парашу̀ти, (два) парашу̀та, м. Устройство с разтварящ се във въздуха чадърообразен купол за спускане на земята на човек или товар, за спиране на бързодвижещи се превозни средства или на космически кораби.
прил. парашу̀тен, парашу̀тна, парашу̀тно, мн. парашу̀тни. Парашутен спорт.

Грешни изписвания (3)

  • паръшут
  • пърашут
  • пъръшут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ра-шут
непълен член па-ра-шу-та
пълен член па-ра-шу-тът
мн.ч. па-ра-шу-ти
членувано па-ра-шу-ти-те
бройна форма па-ра-шу-та
звателна форма