паралелче

Речник на българския език

паралелче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ра-лел-че
членувано па-ра-лел-че-то
мн.ч. па-ра-лел-че-та
членувано па-ра-лел-че-та-та