парагрипен

Речник на българския език

парагрипен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. па-раг-ри-пен
непълен член па-раг-рип-ния
пълен член па-раг-рип-ни-ят
ж. р. па-раг-рип-на
членувано па-раг-рип-на-та
ср. р. па-раг-рип-но
членувано па-раг-рип-но-то
мн. ч. па-раг-рип-ни
членувано па-раг-рип-ни-те