папо

Речник на българския език

папо съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-по
членувано па-по-то
мн.ч.
членувано